ВОДОРОДЪТ КАТО ГОРИВО ЗА МОРСКИ ТРАНСПОРТ НА КЪСИ РАЗСТОЯНИЯ. ЧАСТ2: ЕКОЛОГИЧНА И ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА, БЕЗОПАСНОСТ, РЕГУЛАТОРНА РАМКА И МНОГОКРИТЕРИАЛНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА НА ПРИЛОЖИМОСТТА

Тази статия е втора част от изследване върху приложимостта на водорода като корабно гориво при морския транспорт на къси разстояния. Извършена е оценка по “целия жизнен цикъл на горивото” (well-to-wake), която показва, че при сертифициран нисковъглероден произход на водорода намалението на емисиите може да надхвърли 80% спрямо референтния дизелов вариант. Систематизирани са основните икономически показатели на водородните енергийни системи – приравнена себестойност на водорода, капиталови и оперативни разходи, обща стойност на притежание – в съпоставка с конвенционалните и алтернативните варианти при отчитане на въздействието на Европейската методика за търговия с емисии и на Регламента FuelEU Maritime. Разгледани са концепцията за безопасност, методите за идентифициране на опасностите и за количествена оценка на риска, както и състоянието на регулаторната рамка на IMO, Европейския съюз и класификационните организации. Формулирана е многокритериална рамка за оценка на приложимостта на водорода при конкретен маршрут, включваща четиринадесет критерия в пет групи с обобщен индекс на приложимост. Рамката е приложена илюстративно към условен маршрут в западната част на Черно море, като са изведени критичните ограничения, чието преодоляване е предпоставка за успешно внедряване.